Енциклопения на българския език

наклонност

[nakˈlɔnnost]

наклонност значение:

1. (психология) Вродено или придобито влечение, предпочитание или предразположение към определена дейност, поведение или област.
2. (чувства) Симпатия или любовна привързаност към някого.
Ударение
наклóнност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нак-лон-ност
Род
женски
Мн. число
наклонности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наклонност

(психология)
  • Детето проявява наклонност към музиката от ранна възраст.
  • Той има престъпни наклонности.
(чувства)
  • Тя изпитваше нежна наклонност към него.

Антоними на наклонност

Как се пише наклонност

Пише се с двойно н (едно от корена 'клон' и едно от наставката '-ност').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наклоня
Произлиза от глагола 'наклоня' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Връзката е метафорична – накланяне на волята или желанието в определена посока.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • артистични наклонности
  • вродена наклонност
  • проявявам наклонност