любов
[lʲuˈbɔf]
любов значение:
1. (пряко) Силно и дълбоко емоционално чувство на привързаност, преданост и обич към друг човек или общност.
2. (междуличностни отношения) Чувство на силно сърдечно влечение и страст към лице от другия (или същия) пол.
3. (преносно) Силно влечение, интерес или наклонност към някаква дейност, наука или изкуство.
- Ударение
- любо̀в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бов
- Род
- женски
- Мн. число
- любови (рядко, в поетичен или конкретизиран смисъл)
Примери за използване на любов
(пряко)
- Майчината любов е най-безкористното чувство на света.
- Той изпитваше огромна любов към родината си.
(междуличностни отношения)
- Тяхната любов пламна още от първата среща.
- Любовта им беше бурна и драматична.
(преносно)
- Още от дете имаше любов към музиката.
- Тя вършеше работата си с любов и старание.
Антоними на любов
Как се пише любов
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любꙑ
Наследена от праславянската форма *ljuby, произлизаща от индоевропейския корен *lewb- (харесвам, желая). Сродна с думите за „любов“ в повечето славянски езици, както и с латинското *libido* и немското *Liebe*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- първа любов
- споделена любов
- майчина любов
- обяснение в любов
Фразеологизми:
- любов от пръв поглед
- стара любов ръжда не хваща