Енциклопения на българския език

влечение

[vlɛˈt͡ʃɛniɛ]

влечение значение:

1. (психология) Силен вътрешен порив или желание към някого или нещо; склонност.
Ударение
влечѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вле-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
влечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на влечение

(психология)
  • Той изпитваше непреодолимо влечение към музиката.
  • Сексуалното влечение е основен инстинкт.

Синоними на влечение

Антоними на влечение

Как се пише влечение

Грешни изписвания: вличение, влеченйе
Коренът е влек- (от влека), затова се пише с е. Думата завършва на -ие, характерно за отглаголните съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:влека
Отглаголно съществително от глагола 'влека' (дърпам, тегля), със суфикс -ение, описващо състояние на вътрешен порив.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сексуално влечение
  • влечение към изкуството
  • неустоимо влечение