Енциклопения на българския език

афинитет

[ɐfiniˈtɛt]

афинитет значение:

1. (общо) Вътрешно привличане, склонност или симпатия към някого или нещо; духовна близост.
2. (химия) Способността на един химичен елемент или съединение да реагира и да се съединява с други вещества.
Ударение
афинитѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-фи-ни-тет
Род
мъжки
Мн. число
афинитети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на афинитет

(общо)
  • Тя винаги е имала афинитет към класическата музика.
  • Между двамата се усети мигновен афинитет.
(химия)
  • Кислородът има висок афинитет към водорода.
  • Електронният афинитет е важна характеристика на атомите.

Антоними на афинитет

Как се пише афинитет

Пише се с и във втората сричка (афи-). Думата няма двойно 'ф', за разлика от английското 'affinity'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:affinitas
От латинското 'affinitas', означаващо 'родство', 'близост', 'съседство' (от 'ad' + 'finis' - граница).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • химически афинитет
  • електронен афинитет
  • имам афинитет към