Енциклопения на българския език

привързаност

[priˈvɤrzɐnost]

привързаност значение:

1. (психология) Силно чувство на близост, обич и лоялност към някого или нещо; трайна емоционална връзка.
Ударение
привъ̀рзаност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-вър-за-ност
Род
женски
Мн. число
привързаности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на привързаност

(психология)
  • Между кучето и стопанина съществуваше силна привързаност.
  • Тя изпитваше дълбока привързаност към родния си край.

Синоними на привързаност

Антоними на привързаност

Как се пише привързаност

Пише се с и в представката при- (означава приобщаване, приближаване). Пише се с едно н, тъй като наставката е -ост, добавена към основата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:привържа
Отглаголно съществително, образувано от миналото стрателно причастие 'привързан' (от глагола 'привързвам'/'привържа') + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болна привързаност
  • синовна привързаност
  • емоционална привързаност
привързаност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник