Енциклопения на българския език

отвращение

[otvrɐˈʃtɛniɛ]

отвращение значение:

1. (пряко) Силно чувство на погнуса, неприязън и желание за отбягване на някого или нещо, което е крайно неприятно за сетивата или морала.
Ударение
отвращѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-вра-ще-ни-е
Род
среден
Мн. число
отвращения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвращение

(пряко)
  • Тя погледна с отвращение към мръсната чиния.
  • Изпитвам отвращение към лицемерието.

Синоними на отвращение

Антоними на отвращение

Как се пише отвращение

Буквата щ се пише, когато отбелязва звукосъчетанието щ (шт).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вратъ
Произлиза от глагола 'отвръщам' (отвращавам), който се базира на корена 'врат-' (въртя, обръщам). Буквалното значение е 'обръщане на поглед/лице настрани' поради неприятна гледка или усещане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • будя отвращение
  • физическо отвращение
  • дълбоко отвращение
отвращение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник