неприязън
[nɛpriˈjazɐn]
неприязън значение:
1. (психология) Чувство на враждебност, отвращение или силна антипатия към някого или нещо.
- Ударение
- неприя̀зън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-при-я-зън
- Род
- женски
- Мн. число
- неприязни
Примери за използване на неприязън
(психология)
- Тя изпитваше скрита неприязън към новия си колега.
- Погледът му бе изпълнен със студенина и неприязън.
Синоними на неприязън
Антоними на неприязън
Как се пише неприязън
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неприꙗзнь
Образувана от отрицателната частица 'не' и съществителното 'приязън' (любов, благоразположение), с корен *prijati (обичам, грижа се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока неприязън
- открита неприязън
- изпитвам неприязън