Енциклопения на българския език

склонност

[ˈskɫɔnːost]

склонност значение:

1. (пряко) Вродено или придобито разположение, влечение или дарба към определена дейност или област.
2. (медицина/психология) Предразположеност на организма или психиката към определени заболявания или състояния.
Ударение
скло̀нност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
склон-ност
Род
женски
Мн. число
склонности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на склонност

(пряко)
  • Още от малък той проявяваше склонност към музиката.
  • Тя има склонност да преувеличава нещата.
(медицина/психология)
  • Пациентът има генетична склонност към диабет.
  • Склонност към депресивни състояния.

Антоними на склонност

Как се пише склонност

Грешни изписвания: склоност, склунност, склоннуст
Думата се пише с двойно н (нн), защото е образувана от корен, завършващ на н (склон-ен), и наставката -ност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:склонити
Произлиза от старобългарския глагол 'склонити' (накланям, убеждавам) + наставка '-ост'. Връзка с идеята за 'накланяне' към нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам склонност
  • склонност към напълняване
  • творчески склонности
  • престъпни склонности