Енциклопения на българския език

баене

[ˈbaɛnɛ]

баене значение:

1. (етнография) Народен магически ритуал, при който чрез изговаряне на заклинателни думи и извършване на специфични движения се цели лечение на болести или разваляне на магии (уроци).
2. (преносно) Тихо, неясно или досадно мърморене; говорене на празни приказки без съществено значение.
Ударение
ба̀ене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-е-не
Род
среден
Мн. число
баения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на баене

(етнография)
  • Бабата беше известна в цялото село с умелото си баене против страх.
  • Ритуалът включваше баене с въглен и вода.
(преносно)
  • Стига с това баене, кажи направо какво искаш!
  • Нейното постоянно баене над главата ми ме изнервяше.

Антоними на баене

Как се пише баене

Грешни изписвания: баяне, бъене
Думата е отглаголно съществително от глагола 'бая'. Наставката е '-ене', тъй като коренът завършва на гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:баꙗти
Произлиза от глагола 'бая'. Коренът е общославянски *bajati (говоря, разказвам), сродно с латинското 'fari' (говоря) и старогръцкото 'phēmí'. Първоначалното значение е свързано с ритуалното изговаряне на думи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • баене против уроки
  • баене на боб

Популярни търсения и запитвания за баене