Енциклопения на българския език

яснота

[jɐsnoˈta]

яснота значение:

1. (пряко) Качеството на нещо да бъде ясно, светло, видимо и отчетливо; липса на мъгла или замъгляване.
2. (преносно) Логичност, недвусмисленост и разбираемост на мисъл, израз или ситуация.
Ударение
яснота̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
яс-но-та
Род
женски
Мн. число
ясноти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на яснота

(пряко)
  • Картината впечатлява с невероятна яснота на детайлите.
  • В есенния ден имаше особена кристална яснота.
(преносно)
  • Изисквам пълна яснота по въпроса с бюджета.
  • Тя говори с яснота и убедителност.

Как се пише яснота

Грешни изписвания: яснотъ, яснута

Думата завършва на , тъй като е съществително от женски род, и се пише с я в началото.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:яснъ
Субстантивирано съществително от прилагателното 'ясен'. Старобългарският корен 'яснъ' е сроден с литовското 'aiškus' (ясен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внасям яснота
  • пълна яснота
  • липса на яснота

Популярни търсения и запитвания за яснота

яснота : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник