заклинание
[zakliˈnaniɛ]
заклинание значение:
1. (митология/окултизъм) Установена словесна формула, на която се приписва магическа сила да предизвиква свръхестествени явления, да подчинява духове или да променя реалността.
2. (преносно) Силна молба или настояване; тържествено обещание или заричане.
- Ударение
- заклина̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кли-на-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- заклинания
Примери за използване на заклинание
(митология/окултизъм)
- Вещицата прошепна древно заклинание над котела.
- В приказките заклинанието се разваля само с истинска любов.
(преносно)
- Тя повтаряше думите му като заклинание за успех.
Синоними на заклинание
Как се пише заклинание
Коренът се пише с 'и' – клин (от кълна, с редуване на гласни), а не с 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заклинати
От глагола 'заклинам' (да се кълна, да омагьосвам). Коренът е свързан с 'кълна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любовно заклинание
- правя заклинание
- развалям заклинание
Популярни търсения и запитвания за заклинание
какво е заклинание, заклинание или закленание, заклинание или зъклинание, заклинание или заклйнание, заклинание или заклинъние, заклинание или заклинанйе, закленание или зъклинание, закленание или заклйнание, закленание или заклинъние, закленание или заклинанйе, зъклинание или заклйнание, зъклинание или заклинъние, зъклинание или заклинанйе, заклйнание или заклинъние, заклйнание или заклинанйе, заклинъние или заклинанйе