Енциклопения на българския език

магьосничество

[mɐˈgʲɔsnit͡ʃɛstvo]

магьосничество значение:

1. (пряко) Занимания с магия; извършване на свръхестествени действия чрез заклинания и ритуали.
2. (преносно) Силно, неустоимо въздействие или очарование, което някой или нещо упражнява върху другите.
Ударение
магьо̀сничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-гьос-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
магьосничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магьосничество

(пряко)
  • В средновековието много жени са били обвинявани в магьосничество.
  • Книгата описва древни ритуали и магьосничество.
(преносно)
  • Музиката му имаше силата на истинско магьосничество.
  • В погледа ѝ се четеше някакво магьосничество.

Как се пише магьосничество

Пише се с ьо след съгласната г, когато следващата сричка е мека.

Етимология

Произход:Старобългарски / Персийски
Оригинална дума:maguš (перс.) -> магъ (стб.)
Произлиза от думата 'магьосник' + наставка '-ество'. Коренът 'маг' достига до старобългарския през гръцки (mágos) от староперсийски (maguš - жрец, член на жреческа каста).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обвинение в магьосничество
  • черно магьосничество