врачуване
[vrɐˈt͡ʃuvɐnɛ]
врачуване значение:
1. (етнография) Дейността на врач или врачка; предсказване на бъдещето или лекуване чрез магически обреди, баене и традиционни ритуали.
- Ударение
- врачу'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вра-чу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- врачувания
Примери за използване на врачуване
(етнография)
- Врачуването с боб е разпространена практика в някои села.
- Тя се занимаваше с врачуване и разваляне на магии.
Синоними на врачуване
Как се пише врачуване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врачь
Отглаголно съществително от 'врачувам'. Коренът идва от старобългарската дума 'врачь' (лекар, знахар, магьосник), която е сродна с глагола 'върти' (говоря, мърморя - първоначално значение на произнасяне на заклинания).
Употреба
Чести словосъчетания:
- занимавам се с врачуване
- дарба за врачуване