Енциклопения на българския език

натякване

[nɐˈtjakvɐnɛ]

натякване значение:

1. (общо) Действието по глагола 'натяквам'; постоянно и досадно напомняне на някого за направена грешка, проявена слабост или извършена услуга с цел упрек.
Ударение
натя̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-тяк-ва-не
Род
среден
Мн. число
натяквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натякване

(общо)
  • Не мога да понасям постоянното натякване за парите, които ми зае.
  • Тя напусна дома заради ежедневните натяквания на свекърва си.

Антоними на натякване

Как се пише натякване

Грешни изписвания: натяквъне, нътякване
Думата завършва на -ане като отглаголно съществително от глагол на -ам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:натяквам
Отглаголно съществително от 'натяквам'. В основата стои корен, свързан с идеята за 'докосване, бутане' (срв. натъртвам, тикам), развил се в значение на постоянно повтаряне на нещо неприятно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно натякване
  • досадно натякване