Енциклопения на българския език

бърборене

[bɐrˈbɔrɛnɛ]

бърборене значение:

1. (комуникация) Бързо, многословно и често неясно или безсмислено говорене.
Ударение
бърбо̀рене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бър-бо-ре-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
бърборения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бърборене

(комуникация)
  • Не мога да търпя постоянното ѝ бърборене по телефона.
  • От стаята се чуваше тихо бърборене.

Антоними на бърборене

Как се пише бърборене

Грешни изписвания: барборене, бърбурене
Коренът се пише с ъ: бърборя. Окончанието е -ене, характерно за отглаголни съществителни от глаголи на -я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бърборя
Звукоподражателен (ономатопеичен) произход, свързан с корена *bar-*/*bal-* (за неясна реч), характерен за много индоевропейски езици (срв. варварин).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • празно бърборене
  • несвързано бърборене
Фразеологизми:
  • бърборене на вятъра