Енциклопения на българския език

мълчание

[mɐɫˈt͡ʃaniɛ]

мълчание значение:

1. (пряко) Състояние, при което не се говори; липса на говор.
2. (преносно) Липса на какъвто и да е шум или звук; дълбока тишина.
3. (преносно) Въздържане от изразяване на мнение, протест или информация; прикриване на факти.
Ударение
мълча̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъл-ча-ни-е
Род
среден
Мн. число
мълчания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мълчание

(пряко)
  • В стаята цареше пълно мълчание.
  • Той запази мълчание по въпроса.
(преносно)
  • Мълчанието на гората беше нарушено само от една птица.
(преносно)
  • Мълчанието на институциите по този проблем е притеснително.

Антоними на мълчание

Как се пише мълчание

Думата се пише с ъ в първата сричка (корен мълч-) и завършва на -ие (наставка за абстрактни съществителни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млъчаниѥ
Произлиза от старобългарската дума 'млъчаниѥ', която е дериват на глагола 'млъчати' (мълча). Коренът има праславянски произход (*mьlčati).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гробно мълчание
  • запазвам мълчание
  • нарушавам мълчанието
  • минута мълчание
Фразеологизми:
  • мълчанието е злато
  • стена от мълчание
  • обет за мълчание