явление

[jɐvˈlɛniɛ]

явление значение:

1. (общо) Всяка проява на нещо, някаква промяна или събитие, което се случва в природата или обществото и може да бъде възприето.

2. (философия) Външната форма на съществуване на предметите и процесите; начинът, по който същността се разкрива пред сетивата.

3. (преносно) Личност или творба с изключителни качества, рядко срещано постижение.

Ударение: явлѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: яв-ле-ни-е
Род: среден
Мн. число: явления

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на явление

(общо)

Гръмотевичната буря е величествено природно явление.
Корупцията е опасно обществено явление.

(философия)

Кант разграничава 'нещото в себе си' от явлението.

(преносно)

Новият роман на писателя е истинско явление в съвременната литература.

Синоними на явление

феномен, събитие, проява, случка, изключение, сензация, чудо

Антоними на явление

същност, нумен, посредственост

Как се пише явление

Грешни изписвания: ивление, ялиение, явленйе

Думата започва с я и завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:авление

Произлиза от старобългарския глагол *авити* (явявам, показвам). Думата е калка (буквален превод) на древногръцката философска концепция *phainomenon* (това, което се явява).

Употреба

Чести словосъчетания:

природно явление
обществено явление
физично явление