случка
[ˈslut͡ʃkɐ]
случка значение:
1. (общо) Събитие, произшествие, нещо, което се е случило (обикновено с по-малък мащаб или частен характер).
- Ударение
- слу̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- случ-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- случки
Примери за използване на случка
(общо)
- Разказаха ми за една забавна случка от екскурзията.
- Неприятната случка помрачи настроението на всички.
Синоними на случка
Как се пише случка
Грешни изписвания: слочка
Пише се с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:случа се
От глагола *случа се* (старобългарски *сълучіти сѧ* – събирам се, случвам се) + наставка *-ка*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забавна случка
- неприятна случка
- любовна случка