чудо
[ˈt͡ʃu.do]
чудо значение:
1. (пряко) Свръхестествено явление, което не може да се обясни с природните закони и се приписва на божествена намеса.
2. (преносно) Нещо поразително, изключително или невиждано по своите качества (красота, размери, умения).
3. (разговорно) Употребява се за изразяване на силна почуда, изненада или възмущение (често в съчетание с 'какво').
- Ударение
- чу̀до
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чу-до
- Род
- среден
- Мн. число
- чудеса
Примери за използване на чудо
(пряко)
- Изцелението на болния беше обявено за истинско чудо.
- Вярващите се стичаха в храма, за да се помолят за чудо.
(преносно)
- Пирамидите са едно от седемте чудеса на света.
- Това дете е истинско чудо на природата.
(разговорно)
- Какво е това чудо, което се случва тук!
- Цял ден се чудя и мая на това чудо.
Синоними на чудо
Антоними на чудо
Как се пише чудо
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kudo
Старобългарска дума (чѹдо). Произлиза от праславянския корен *kudo, свързан с идеята за нещо чуто, разнесено като мълва или нещо, предизвикващо изумление.
Употреба
Чести словосъчетания:
- по чудо
- чудо невиждано
- икономическо чудо
Фразеологизми:
- всяко чудо за три дни
- оцелявам по чудо
- виждам се в чудо