Енциклопения на българския език

сензация

[sɛnˈzat͡sijɐ]

сензация значение:

1. (общо) Силно впечатление, вълнение или изненада, предизвикани сред обществото от необичайно събитие или новина.
2. (медии) Самото събитие, новина или съобщение, което предизвиква силен обществен интерес, често с преувеличен или скандален характер.
Ударение
сенза̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сен-за-ци-я
Род
женски
Мн. число
сензации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сензация

(общо)
  • Новината за откритието предизвика истинска сензация в научните среди.
  • Появата ѝ на сцената бе сензация.
(медии)
  • Вестниците търсеха евтина сензация, за да вдигнат тиража си.
  • Това е сензацията на деня.

Антоними на сензация

Как се пише сензация

Пише се със е в първата сричка (от лат. sensus). Звукът е 'з', а не 'с' пред 'а'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:sensatio
От къснолатински 'sensatio', производен на 'sensus' (чувство, усещане), през френски 'sensation'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • световна сензация
  • предизвиквам сензация
  • евтина сензация