същност
[ˈsɤʃtnost]
същност значение:
1. (философия/общо) Най-важното, основното, вътрешното съдържание на нещо, което го прави това, което е; природа, естество.
- Ударение
- съ̀щност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- същ-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- същности
Примери за използване на същност
(философия/общо)
- В своята същност проблемът е икономически, а не политически.
- Тя се опита да проникне в същността на учението.
Синоними на същност
Как се пише същност
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫщь (sǫštĭ)
Абстрактно съществително, образувано от сегашното деятелно причастие на глагола 'съм' (старобълг. 'сѫщь' - съществуващ) + наставка '-ост'. Калка на гръцкото 'ousia' (усия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- по същност
- в същността си
- човешка същност
- божествена същност
Фразеологизми:
- всъщност