Енциклопения на българския език

изключение

[iskljuˈt͡ʃɛniɛ]

изключение значение:

1. (логика/общо) Отклонение от общото правило, норма или закономерност.
Ударение
изключѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-клю-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
изключения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изключение

(логика/общо)
  • Няма правило без изключение.
  • Всички присъстваха, с изключение на Иван.

Антоними на изключение

Как се пише изключение

Грешни изписвания: исключение, изклучение

Думата започва с представката из-, въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучната 'к' (чува се 'с'). Пише се изключение.

Етимология

Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:из- + ключ-
Вероятно калка (буквален превод) от латинското exclusio или руското исключение. Коренът 'ключ' (затварям) с представка 'из-' (навън).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правя изключение
  • с изключение на
  • рядко изключение