феномен
[fɛnoˈmɛn]
феномен значение:
1. (общо/наука) Рядко, необикновено явление или факт, което се наблюдава в природата или обществото.
2. (за човек) Човек с изключителни, свръхестествени способности или таланти.
3. (философия) Обект на чувственото възприятие (това, което ни се явява), противопоставено на ноумена (същността на нещата).
- Ударение
- феномѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фе-но-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- феномени
Примери за използване на феномен
(общо/наука)
- Северното сияние е красив природен феномен.
- Корупцията е социален феномен с дълбоки корени.
(за човек)
- Моцарт е бил музикален феномен още като дете.
- Тя е феномен в областта на математиката.
(философия)
- Кант прави разграничение между феномен и 'нещо в себе си'.
Антоними на феномен
Как се пише феномен
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φαινόμενον
От старогръцки φαινόμενον (phainomenon) – 'това, което се явява', през латински *phaenomenon* и френски/немски. Първоначално философски термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- природен феномен
- социален феномен
- световен феномен