хубав

[ˈxubɐf]

хубав значение:

1. (Естетика) Който притежава физическа красота; приятен за гледане.

2. (Качество) Който има високи качества, добър, стойностен.

3. (Емоция) Приятен, носещ удоволствие.

Ударение: ху̀бав
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: ху-бав
Род: мъжки
Мн. число: хубави

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хубав

(Естетика)

Тя е много хубава жена.
Купихме си хубава къща с градина.

(Качество)

Това е хубав плат, няма да се скъса лесно.
Имаме хубава реколта тази година.

(Емоция)

Желая ви хубав ден!
Филмът беше хубав и забавен.

Синоними на хубав

красив, личен, прекрасен, изящен, качествен, добър, приятен, чудесен

Антоними на хубав

грозен, неугледен, лош, некачествен, неприятен

Как се пише хубав

Грешни изписвания: хубаф, хобав, хубъв

Думата завършва на звучна съгласна в, която при изговор се обеззвучава до 'ф', но правописът се проверява с формите, където след нея има гласна: хубава, хубави.

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:hyb-/xub-

Етимологията е обект на дискусии. Най-вероятен е праславянският произход, свързан с корена *xubъ (гъвкав, сръчен, изкусен), който евентуално има връзка с ирански (персийски) заемки *hu- (добър). В съвременния български е основна дума за естетическа положителна оценка.

Употреба

Чести словосъчетания:

хубав ден
хубаво време
хубава работа (ironic context)

Фразеологизми:

хубава работа, ама българска
насила хубост не става