Енциклопения на българския език

добър

[doˈbɤr]

добър значение:

1. (етика) Който притежава положителни нравствени качества; отзивчив, мил, благороден.
2. (общо) Който притежава високи качества, професионализъм или е годен за употреба.
3. (общо) Който носи удовлетворение, полза или радост.
Ударение
добъ̀р
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-бър
Род
мъжки
Мн. число
добри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добър

(етика)
  • Той е много добър човек и помага на всички.
  • Бъди добър с животните.
(общо)
  • Тя е добър лекар.
  • Този компютър е добър за игри.
  • Това е добра възможност.
(общо)
  • Добър ден!
  • Желая ти добър път.

Антоними на добър

Как се пише добър

Грешни изписвания: добар

Думата съдържа непостоянно ъ. В мъжки род е добър, но в женски, среден и множествено число гласната изпада (добра, добро, добри).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:dobrъ
Общославянска дума, произлизаща от индоевропейски корен *dhabh- (подходящ, напаснат, удачен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добър ден
  • добър вечер
  • добра воля
  • по-добър
Фразеологизми:
  • добра душа
  • на добър час

Популярни търсения и запитвания за добър