Енциклопения на българския език

приятен

[priˈjatɛn]

приятен значение:

1. (пряко) Който достява удоволствие, радост или наслада на сетивата и душата.
2. (преносно) Който предразполага, който е любезен и възпитан в общуването.
Ударение
прия'тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-я-тен
Род
мъжки
Мн. число
приятни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приятен

(пряко)
  • Това беше една много приятна вечер с приятели.
  • В стаята се носеше приятен аромат на канела.
(преносно)
  • Той е изключително приятен събеседник.

Как се пише приятен

Грешни изписвания: преятен, приятан, прйятен
Думата се пише с и в първата сричка (от корена при-) и променливо я, което при членуване или множествено число може да изпадне или да се промени в зависимост от позицията, но тук формата е устойчива: приятна, приятно, приятни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:приѩтьнъ
Наследена от старобългарската форма приѩтьнъ, която е производна от глагола приѩти (приемам, вземам) и сродна с „приятел“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятен ден
  • приятен път
  • приятна изненада
Фразеологизми:
  • съчетавам полезното с приятното