личен
[ˈlit͡ʃɛn]
личен значение:
1. (общо) Който се отнася до отделно лице, принадлежи на него или засяга неговия частен живот.
2. (административен) Който се извършва пряко от лицето, без посредник.
3. (фолклор / остаряло) Който е красив, представителен, виден.
- Ударение
- ли'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ли-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лични
Примери за използване на личен
(общо)
- Това е моят личен автомобил.
- Не обичам да ми задават лични въпроси.
(административен)
- Изисква се лично явяване при подаване на документите.
(фолклор / остаряло)
- Избра си най-личната мома в селото.
- Той беше личен юнак.
Синоними на личен
Как се пише личен
Грешни изписвания: лйчен
Пише се с и в корена (от лице).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лице
Производно от съществителното 'лице'. В старобългарски и народните говори е запазило и значението на 'красив, представителен' (с хубаво лице).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лична карта
- личен лекар
- личен живот
- личен състав
Фразеологизми:
- взимам нещата лично