прекрасен
[prɛˈkrasɛn]
прекрасен значение:
1. (естетика) Който се отличава с изключителна красота; много хубав.
2. (преносно) Който има много високи положителни качества.
- Ударение
- прекра̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пре-кра-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прекрасни
Примери за използване на прекрасен
(естетика)
- Тя имаше прекрасен глас.
- Гледката от върха беше прекрасна.
(преносно)
- Той е прекрасен човек и приятел.
- Имаме прекрасни възможности за развитие.
Синоними на прекрасен
Антоними на прекрасен
Как се пише прекрасен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣ + красьнъ
Образувано от представка за превъзходна степен 'пре-' и корена 'крас-' (красота), означаващо 'много красив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прекрасен ден
- прекрасно настроение
- прекрасна възможност