красив

[kraˈsif]

красив значение:

1. (естетика) Който се отличава с външна хубост, хармония и предизвиква естетическа наслада при възприемане.

2. (преносно) Който е морално възвишен, благороден (за постъпка).

Ударение: красѝв
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: кра-сив
Род: мъжки
Мн. число: красиви

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на красив

(естетика)

Тя е много красива жена.
Нарисува красив пейзаж.
Гледка от върха беше невероятно красива.

(преносно)

Това беше красив жест от негова страна.
Мечтаеше за красива любов.

Синоними на красив

хубав, прекрасен, великолепен, изящен, личен, благороден, възвишен

Антоними на красив

грозен, неугледен, долен, низък

Как се пише красив

Грешни изписвания: красиф, кръсив, красйв

При изговаряне крайното в се обеззвучава до ф, но правописът се проверява с формата за множествено число или женски род: красиви, красива.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:красьнъ

Общославянски корен. Свързан с *krasa (красота, цвят). Първоначалното значение е било свързано с червения цвят или огъня, което впоследствие се развива в 'хубав'.

Употреба

Чести словосъчетания:

красив ум
красива гледка
красива постъпка

Фразеологизми:

красив като картинка