изящен
[iˈzʲaʃtɛn]
изящен значение:
1. (естетика) Който се отличава с финес, красота и хармония във формите; изтънчен, грациозен.
2. (изкуство) Свързан с високите изкуства (живопис, скулптура, графика), които имат за цел естетическата наслада.
- Ударение
- изя̀щен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зя-щен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изящни
Примери за използване на изящен
(естетика)
- Тя носеше изящна огърлица от перли.
- Архитектурата на сградата е в изящен бароков стил.
(изкуство)
- Той следва изящни изкуства в академията.
Как се пише изящен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изѧщнъ
Произлиза от старобългарското *изѧщнъ (из- + ящен, свързано с *ęti - вземам), буквално означаващо „избран“, „изваден от общото“, т.е. изключителен. В съвременния език е повлияно и от руската употреба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изящни изкуства
- изящна словесност
- изящна фигура