Енциклопения на българския език

изящен

[iˈzʲaʃtɛn]

изящен значение:

1. (естетика) Който се отличава с финес, красота и хармония във формите; изтънчен, грациозен.
2. (изкуство) Свързан с високите изкуства (живопис, скулптура, графика), които имат за цел естетическата наслада.
Ударение
изя̀щен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-зя-щен
Род
мъжки
Мн. число
изящни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изящен

(естетика)
  • Тя носеше изящна огърлица от перли.
  • Архитектурата на сградата е в изящен бароков стил.
(изкуство)
  • Той следва изящни изкуства в академията.

Антоними на изящен

Как се пише изящен

Грешни изписвания: изящтен, изяшен, йзящен

Съгласната щ се произнася като /шт/, но се пише като една буква. Думата съдържа променливо я (изящен - изещни е грешно, правилното множествено число запазва 'я' поради ударението - изя̀щни, освен в някои диалекти).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изѧщнъ
Произлиза от старобългарското *изѧщнъ (из- + ящен, свързано с *ęti - вземам), буквално означаващо „избран“, „изваден от общото“, т.е. изключителен. В съвременния език е повлияно и от руската употреба.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изящни изкуства
  • изящна словесност
  • изящна фигура
изящен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник