фуча
[fuˈt͡ʃa]
фуча значение:
1. (пряко) Издавам силен, свистящ звук при бързо движение на въздуха (за вятър, буря, пара).
2. (разговорно) Движа се много бързо, с голяма скорост (обикновено с превозно средство).
3. (преносно) Проявявам силен гняв, сърдя се бурно, викам.
- Ударение
- фуча'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- фу-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на фуча
(пряко)
- Вятърът фучеше в комина цяла нощ.
- Парният локомотив фучеше и пускаше облаци дим.
(разговорно)
- Колите фучат по магистралата с бясна скорост.
- Той фучеше със ските надолу по пистата.
(преносно)
- Началникът влезе в офиса и започна да фучи срещу всички.
- Тя фуча и трещя цяла сутрин заради счупената ваза.
Как се пише фуча
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука на силен вятър или бързо движение (фууу-ч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът фучи
- колите фучат
Фразеологизми:
- фуча и трещя