беснея

[bɛˈsnɛjɐ]

беснея значение:

1. (пряко) За животно: боледувам от бяс, проявявам симптомите на болестта бяс.

2. (преносно) Намирам се в състояние на крайна ярост, гняв или силна възбуда; викам и буйствам.

3. (преносно) За природни стихии: проявявам се с пълна, разрушителна сила.

Ударение: беснѐя
Част на речта: глагол
Сричкоделение: бес-не-я
Вид: несвършен
Преходност: непреходен
Спрежение: I спрежение

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беснея

(пряко)

Кучето започна да беснее и стопаните се уплашиха.

(преносно)

Той беснееше от яд, че са го излъгали.
Тълпата беснееше по улиците.

(преносно)

Вън беснееше страшна снежна виелица.

Синоними на беснея

вилнея, буйствам, яростнича, свирепствам, бушувам

Антоними на беснея

кротувам, успокоявам се, стихвам

Как се пише беснея

Грешни изписвания: бяснея, беснейа

Коренът се изписва с 'е' (променливо я), тъй като в спрежението ударението не пада върху гласната или след нея не следва сричка с мека гласна (беснея, беснееш).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:бѣснѣти

Произлиза от старобългарския глагол 'бѣснѣти', дериват на съществителното 'бѣсъ' (зъл дух, демон). В корена стои праславянското *běsъ, което се родее с литовското 'baisus' (страшен).

Употреба

Чести словосъчетания:

беснея от яд
беснея от ревност
бурята беснее