хвърча
[xvɐrˈt͡ʃa]
хвърча значение:
1. (биология/физика) Движа се във въздуха с помощта на криле или носен от въздушно течение.
2. (преносно) Движа се много бързо, тичам или карам с висока скорост.
3. (преносно/разговорно) Падам, разпилявам се (за предмети, искри, частици).
- Ударение
- хвърча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- хвър-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на хвърча
(биология/физика)
- Птиците хвърчат на юг.
- Листата хвърчат, подети от вятъра.
(преносно)
- Колата хвърчеше по магистралата.
- Времето хвърчи неусетно.
(преносно/разговорно)
- От огъня хвърчаха искри.
- Першина хвърчеше навсякъде из стаята.
Как се пише хвърча
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*xъrčati
Звукоподражателен произход. Първоначално е означавало 'издавам бръмчащ звук' (като крила на насекомо), впоследствие значението се пренася върху самото движение по въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искри хвърчат
- времето хвърчи
- хвърча от щастие
Фразеологизми:
- хвърча в облаците
- глави ще хвърчат