буча
[buˈt͡ʃa]
буча значение:
1. (общо) Издавам силен, монотонен и продължителен нисък звук (за вятър, вода, огън, машини или тълпа).
2. (преносно) Говоря силно, недоволно или карам се на висок глас (често с нюанс на неразбираема глъчка).
3. (общо) Забивам, бода (вариант на 'бода', често диалектно или разговорно). В този смисъл ударението може да варира, но формата съвпада.
- Ударение
- буча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бу-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на буча
(общо)
- Морето бучеше застрашително през нощта.
- В ушите ми бучи от силата на експлозията.
(преносно)
- Не ми бучи на главата, а кажи какво искаш!
- Стига си бучал за дреболии.
(общо)
- Децата бучеха пръчки в пясъка.
Как се пише буча
Грешни изписвания: боча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (или -я след мека съгласна, но тук 'ч' е твърда в съвременния език за окончания), а не -ам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:bǫčati
Звукоподражателен произход, свързан с издаването на нисък, монотонен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бучи в ушите
- огънят бучи
- вятърът бучи
Фразеологизми:
- буча на главата