вия
[ˈvijɐ]
вия значение:
1. (пряко) Издавам продължителен, тъжен или пронизителен звук (за животни като вълци, кучета; за вятър или сирена).
2. (пряко) Огъвам нещо гъвкаво, като го навивам в кръг или спирала; сплитам.
3. (възвратно) (вия се) Движа се по крива линия, правя завои (за път, река, дим).
- Ударение
- вѝя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ви-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- вия се
- Видова двойка
- завия / извия
Примери за използване на вия
(пряко)
- Вълкът виеше срещу луната.
- Вятърът вие в комина през зимните нощи.
(пряко)
- Момичетата вият венци от цветя.
- Птицата вие гнездо на високото дърво.
(възвратно)
- Пътеката се виеше между хълмовете.
- Дим се вие над къщите.
Антоними на вия
Как се пише вия
Глагол от I спрежение. Форми: аз вия, ти виеш, те вият.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:viti / vyti
Думата представлява омоним с два различни произхода, слели се графично. 1. (Издавам звук) От праславянското *vyti*, сродно с литовското *vyturyt* и санскритското *uti* (вик). 2. (Огъвам/Сплитам) От праславянското *viti*, сродно с латинското *viere* (сплитам) и индоевропейския корен *wei-*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вия гнездо
- вия венец
- кучето вие
- вия се на опашка
Фразеологизми:
- вия си глас
- вятър ме вее, та ме вие