свистя
[sviˈstʲɤ]
свистя значение:
1. (пряко) Издавам остър, съскащ звук при бързо движение през въздуха или при изпускане на пара/газ под налягане.
- Ударение
- свистя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- свис-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на свистя
(пряко)
- Куршумите свистяха покрай ушите им.
- Вятърът свистеше в комина през цялата нощ.
- Чайникът започна да свисти.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*svistati
Звукоподражателен произход. Сродна с руското 'свистеть'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът свисти
- куршум свисти