Енциклопения на българския език

летя

[leˈtʲa]

летя значение:

1. (пряко) Движа се във въздуха с помощта на крила, двигател или носен от въздушно течение.
2. (преносно) Движа се много бързо, тичам или карам с висока скорост.
3. (за време) Минавам много бързо и неусетно.
Ударение
летя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ле-тя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
полетя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на летя

(пряко)
  • Птиците летяха на юг.
  • Самолетът лети на височина десет хиляди метра.
(преносно)
  • Колата летеше по магистралата.
  • Тя летеше към срещата, за да не закъснее.
(за време)
  • Времето лети, когато се забавляваш.
  • Годините летяха една след друга.

Антоними на летя

Как се пише летя

Грешни изписвания: литя

Думата се пише с е в корена. Променливо 'я': във формите, където ударението не пада върху окончанието или следва мека сричка, се произнася и пише 'е' (напр. летите, летях, но летели).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*letěti
Наследена от праславянската форма *letěti. Сродна с литовското 'lėkti' (летя, тичам). Изконна славянска дума.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • летя със самолет
  • времето лети
  • летя ниско
Фразеологизми:
  • летя в облаците
  • хвърча/летя от щастие
  • главата ми лети

Популярни търсения и запитвания за летя