Енциклопения на българския език

добродетелност

[dobroˈdɛtɛlnost]

добродетелност значение:

1. (етика) Нравствено качество на човек, който се придържа към доброто; съвкупност от положителни морални черти; целомъдрие.
Ударение
добродѐтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
доб-ро-де-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добродетелност

(етика)
  • Нейната добродетелност и скромност правеха силно впечатление на всички.
  • Във времена на криза, добродетелността често се подлага на изпитание.

Синоними на добродетелност

Антоними на добродетелност

Как се пише добродетелност

Слято писане като една дума. Завършва на наставката -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добродѣтѣль
Калка от гръцкото 'eupragia' (добро деяние). Съставна дума от 'добро' и корен, свързан с 'деяние/правене' (детел).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пример за добродетелност
  • възвишена добродетелност