Енциклопения на българския език

декаданс

[dɛkaˈdans]

декаданс значение:

1. (културология) Състояние на упадък, разложение на нравите, културата или обществения строй.
2. (изкуство) Модернистично течение в литературата и изкуството от края на XIX и началото на XX век, характеризиращо се с естетизация на упадъка, индивидуализъм и песимизъм.
Ударение
декада̀нс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-ка-данс
Род
мъжки
Мн. число
декаданси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декаданс

(културология)
  • Римската империя преживява период на морален декаданс преди разпадането си.
(изкуство)
  • Поезията на декаданса често търси красотата в тъгата и смъртта.

Антоними на декаданс

Как се пише декаданс

Грешни изписвания: декаденс, декъданс, декадънс
Думата се изписва с -анс в края, отразявайки френското произношение на носовката (décadence).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:décadence
От френски *décadence*, което произлиза от къснолатинското *decadentia* (падане, упадък), от корена *cadere* (падам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен декаданс
  • епоха на декаданс