разцвет
[rasˈt͡svɛt]
разцвет значение:
1. (ботаника) Процес на разтваряне на цветовете на растенията; масов цъфтеж.
2. (преносно) Най-висока степен на развитие, подем или напредък в дадена област.
- Ударение
- разцвѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-цвет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разцвети (рядко)
Примери за използване на разцвет
(ботаника)
- Пролетен разцвет на овощните дръвчета.
- Градината е в пълен разцвет.
(преносно)
- Златният век е период на разцвет на българската книжнина.
- Икономически разцвет на държавата.
Синоними на разцвет
Антоними на разцвет
Как се пише разцвет
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цвят
Образувана от представка *раз-* (указваща разгръщане, усилване) и корен *цвет* (от старобългарски *цвѣтъ*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- в разцвета на силите си
- икономически разцвет
- културен разцвет