разруха
[rɐzˈruxɐ]
разруха значение:
1. (общо) Състояние на пълен упадък, унищожение или разпадане (на сгради, икономика, общество).
- Ударение
- разрỳха
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ру-ха
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разруха
(общо)
- След войната в страната цареше пълна разруха.
- Старата къща беше изоставена и потънала в разруха.
Антоними на разруха
Как се пише разруха
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:руша
Отглаголно съществително от 'разруша' (представка раз- + руша). Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- икономическа разруха
- морална разруха
- пълна разруха