увличане
[uvˈlit͡ʃɐnɛ]
увличане значение:
1. (пряко) Действието по повличане, завличане на някого или нещо със себе си (от течение, движение и др.).
2. (преносно) Силно привличане, запленяване от идея, дейност или личност; състояние на силен интерес или страст.
3. (физика) Явление, при което движеща се среда (флуид) предава движение на намиращи се в нея тела или съседни слоеве.
- Ударение
- увлѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-вли-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- увличания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на увличане
(пряко)
- Силното течение на реката доведе до увличане на падналите дървета.
- Въздушната струя предизвика увличане на частиците прах.
(преносно)
- Неговото увличане по астрономията започна още в детските години.
- Това беше просто временно увличане, а не истинска любов.
(физика)
- Коефициент на увличане на етера.
- Увличане на честотата в радиотехниката.
Синоними на увличане
Антоними на увличане
Как се пише увличане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влѣщи (vlešti)
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'увличам', който произлиза от старобългарския корен за 'влека', 'дърпам'. Представката 'у-' добавя значение за насоченост или въвличане в действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно увличане
- младежко увличане
- увличане по хазарт