Енциклопения на българския език

апатия

[aˈpatijɐ]

апатия значение:

1. (психология) Състояние на пълно безразличие, липса на желание за действие, емоционална студенината и отсъствие на интерес към заобикалящия свят.
Ударение
апа́тия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-па-ти-я
Род
женски
Мн. число
апатии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апатия

(психология)
  • След дългото боледуване той изпадна в дълбока апатия.
  • Политическата апатия сред младите е тревожен сигнал.

Как се пише апатия

Грешни изписвания: апатея, апътия, апатйя
Думата завършва на -ия, както повечето съществителни от чужд произход за абстрактни понятия.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀπάθεια (apatheia)
От гръцкото a- (без) + pathos (чувство, страдание). Влязла в българския език чрез западноевропейски езици или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпадам в апатия
  • пълна апатия
  • социална апатия