Енциклопения на българския език

свличане

[sflit͡ʃɐnɛ]

свличане значение:

1. (геология) Естествен процес на пропадане или плъзгане на земни маси надолу по склон.
2. (пряко) Действие по сваляне на дреха чрез влачене или дърпане (обикновено надолу).
3. (пряко) Плъзгане на тялото надолу (напр. по стол или стена) от слабост или небрежност.
Ударение
свлѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свли-ча-не
Род
среден
Мн. число
свличания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свличане

(геология)
  • Обилните дъждове предизвикаха опасно свличане на земна маса.
(пряко)
  • Бавното свличане на палтото издаваше умората му.
(пряко)
  • Той се отпусна в свличане по стола.

Антоними на свличане

Как се пише свличане

Грешни изписвания: звличане, свлйчане, свличъне
Пише се със с, тъй като пред беззвучни съгласни (в случая в пред беззвучна, макар в да е сонорна в някои позиции, тук следва правилото за предлог/представка с- със значение 'надолу/събиране').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влачити
От глагола 'свличам', който произлиза от корена 'влача' с представка 'с-', означаваща движение надолу.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свличане на земни маси
  • кално свличане
свличане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник