Енциклопения на българския език

завличане

[zaˈvlit͡ʃanɛ]

завличане значение:

1. (пряко) Действието по дърпане или влачене на нещо или някого на определено място (често скрито или отдалечено).
2. (разговорно) Присвояване на чужди пари или имущество чрез измама; невърщане на дълг.
3. (битово) Повреди по обувки или дрехи вследствие на влачене или носене по небрежен начин.
Ударение
завлѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-вли-ча-не
Род
среден
Мн. число
завличания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завличане

(пряко)
  • Завличането на тежкия шкаф до ъгъла изискваше усилията на двама души.
(разговорно)
  • Фирмата фалира след мащабно завличане на средства от клиенти.
(битово)
  • Завличането на токовете на новите обувки стана само за седмица.

Как се пише завличане

Думата се пише с и в корена, тъй като е образувана от несвършения вид на глагола завличам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влѣкѫ
Отглаголно съществително от 'завличам', произлизащо от старобългарския корен за тегля, дърпам.
завличане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник