Енциклопения на българския език

безразличие

[bɛzrɐˈzlit͡ʃiɛ]

безразличие значение:

1. (психология) Състояние на липса на интерес, вълнение или грижа към някого или нещо; емоционална студенината.
Ударение
безразли'чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-раз-ли-чи-е
Род
среден
Мн. число
безразличия (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безразличие

(психология)
  • Тя го погледна с пълно безразличие.
  • Безразличието на обществото към проблемите на екологията е тревожно.

Как се пише безразличие

Завършва на '-ие', типично за отвлечени съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + разлика
Словообразувателно калкиране (вероятно от лат. indifferentia или гр. adiaphoria), съставено от предлог/представка 'без' и корен 'разлик-' (липса на разлика, отношение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно безразличие
  • демонстрирам безразличие
  • срещам безразличие