Енциклопения на българския език

слабост

[ˈslabost]

слабост значение:

1. (физиология) Липса на физическа сила, енергия или издръжливост.
2. (психология) Липса на воля, устойчивост или твърдост в характера.
3. (преносно) Силно влечение, пристрастие или любов към някого или нещо.
4. (общо) Недостатък, отрицателна черта или уязвимо място.
Ударение
сла̀бост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сла-бост
Род
женски
Мн. число
слабости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слабост

(физиология)
  • След боледуването чувстваше обща слабост в мускулите.
  • Старческа слабост.
(психология)
  • Той прояви слабост и не успя да откаже цигарите.
(преносно)
  • Шоколадът ми е голяма слабост.
  • Има слабост към русите жени.
(общо)
  • Основната слабост на плана е липсата на финансиране.

Как се пише слабост

Грешни изписвания: слабозт, слъбост, слабуст

Думата завършва на наставката -ост, която се пише винаги със с, а не със з.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слабъ
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'слаб' и наставката за качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човешка слабост
  • моментна слабост
  • обща слабост