Енциклопения на българския език

воля

[ˈvɔʎɐ]

воля значение:

1. (психология) Способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да преодолява трудности и да постига поставените цели.
2. (право и етика) Израз на желание, искане или съгласие от страна на субект.
3. (поетично) Свобода, простор, липса на ограничения.
Ударение
во́ля
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
во-ля
Род
женски
Мн. число
воли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на воля

(психология)
  • Тя прояви желязна воля и успя да завърши маратона въпреки контузията.
  • Липсата на воля му попречи да се откаже от цигарите.
(право и етика)
  • Последната воля на покойния беше имуществото да се дари за благотворителност.
  • Народната воля беше изразена чрез референдум.
(поетично)
  • Птицата полетя на воля в синьото небе.
  • Остави децата да си играят на воля.

Как се пише воля

Грешни изписвания: вуля

Думата няма особености при изписването.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*volja
Произлиза от праславянската форма *volja. Сродна със староиндийското 'váras' (желание, избор), немското 'Wollen' и английското 'will'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • желязна воля
  • политическа воля
  • свободна воля
  • последна воля
Фразеологизми:
  • давам воля на
  • на воля
  • добра воля

Популярни търсения и запитвания за воля