Енциклопения на българския език

плюс

[pʎus]

плюс значение:

1. (математика) Знак (+) за събиране или за положителна величина.
2. (преносно) Предимство, положителна страна или качество.
3. (функционална употреба) Употребява се за свързване (събиране) на думи или числа със значение 'и', 'събрано със'.
Ударение
плю̀с
Част на речта
съществително име, предлог
Сричкоделение
плюс
Род
мъжки
Мн. число
плюсове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плюс

(математика)
  • Напиши плюс между двете числа.
  • Температурата е пет градуса плюс.
(преносно)
  • Голям плюс е, че владееш чужди езици.
  • Претеглих всички плюсове и минуси на решението.
(функционална употреба)
  • Две плюс две е равно на четири.
  • Аз плюс теб правим страхотен екип.

Синоними на плюс

Антоними на плюс

Как се пише плюс

Пише се с ю. Накрая се пише с (проверка: плурална форма плюсове).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:plus
Заемка от латинската дума 'plus' (повече).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плюс и минус
  • плюс безкрайност
плюс : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник