Енциклопения на българския език

немощ

[ˈnɛmoʃt]

немощ значение:

1. (пряко) Липса на физическа сила; състояние на слабост, безсилие или изтощение.
2. (медицина) Болестно състояние, недъг (остаряло значение).
Ударение
не́мощ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-мощ
Род
женски
Мн. число
немощи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на немощ

(пряко)
  • Старческа немощ сковаваше движенията му.
  • Той усети внезапна немощ и се подпря на стената.
(медицина)
  • Страдаше от незнайна немощ.

Антоними на немощ

Как се пише немощ

Грешни изписвания: немошт, немош, немущ

Съществителните имена от женски род, завършващи на , не получават 'ь' в края на думата (за разлика от думи като 'пещ', 'мощ', които също се пишат без 'ь', но се членуват с 'та'). Буквата щ замества звукосъчетанието 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:немошть
Образувана от отрицателната частица 'не' и съществителното 'мощ' (сила). Старобългарска форма: немошть.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старческа немощ
  • физическа немощ
  • чувствам немощ
немощ : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник